Очите на другите – нашите затвори, техните мисли – нашите клетки
Скъпи читатели, през днешния ден отворихте ли Google?
Световната търсачка е отбелязала рождения ден на една велика жена. Вирджиния Улф (25 януари 1882 година - 28 март 1941 г.) е английска романистка, есеистка, феминистка, издател и създател на разкази. Смятана е за една от най-изтъкнатите фигури от литературата на модернизма във Англия през ХХ век. Между най-известните ѝ произведения са романите „ Мисис Далауей ", „ Към фара " и „ Орландо ", както и монографичното есе „ Собствена стая " със популярната поговорка „ Една жена би трябвало да има пари и лична стая, в случай че желае да написа прозаичност. " Да си спомним за друго нейно произведение - " Орландо ", тъкмо през днешния ден е потребно и поради все по-актуалния спор по тематиката от политическия живот у нас. Скандалният разказ е самобитно биографично любовно посвещение към бисексуалната държанка на авторката - ексцентричната аристократка Вита Саквил-Уест. Шестнайсетгодишният стихотворец Орландо от двора на кралица Елизабет I, който като хамелеон си сменя пола и личността и от мъж през XVI век след близо 400 години на чудновати метаморфози през 1928 година се трансформира в лейди Орландо – честна брачна половинка и майка... Ето няколко от най-знаковите цитати на Улф от разнообразни романи и есета.
Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна само на него самия; хората обаче съдят единствено по заглавието.
Големите общности от хора са невменяеми.
За първата си критика получих един фунт, 10 шилинга и шест пенса и с тези пари си купих персийски котарак. А след това у мен заприказва честолюбието: котарак – това, несъмнено, – е доста добре. Но на мен ми е малко. Искам кола. Ето по този начин започнах да пиша разказ.
Историята на мъжката опозиция против женската равноправност е надали не по-интересна от историята на самата равноправност.
Когато въпросът е мощно противоречив - и въпросът за пола е подобен - човек не може да се надява да каже истината. Той може единствено да покаже по какъв начин е стигнал до своето мнение, което поддържа. И само може да даде на своята публика опцията да дефинира своите лични изводи, до момента в който следят рестриктивните мерки и предразсъдъците на говорещия.
Който не споделя истината за себе си, не може да споделя истината и за другите.
Хуморът е първото, което се губи при превода.
Езикът е вино върху устните.
Очите на другите – нашите затвори, техните мисли – нашите кафези.
Истината е, че дамите постоянно ми харесват. Харесвам тяхната неконвенционалност. Харесва ми тяхната комплектност. Харесва ми тяхната анонимност.
Колко пъти хората са употребявали химикалка или четка, тъй като не са имали смелостта да пернат спусъка?
Животът е сън. Преди събуждането да ни убие.
Световната търсачка е отбелязала рождения ден на една велика жена. Вирджиния Улф (25 януари 1882 година - 28 март 1941 г.) е английска романистка, есеистка, феминистка, издател и създател на разкази. Смятана е за една от най-изтъкнатите фигури от литературата на модернизма във Англия през ХХ век. Между най-известните ѝ произведения са романите „ Мисис Далауей ", „ Към фара " и „ Орландо ", както и монографичното есе „ Собствена стая " със популярната поговорка „ Една жена би трябвало да има пари и лична стая, в случай че желае да написа прозаичност. " Да си спомним за друго нейно произведение - " Орландо ", тъкмо през днешния ден е потребно и поради все по-актуалния спор по тематиката от политическия живот у нас. Скандалният разказ е самобитно биографично любовно посвещение към бисексуалната държанка на авторката - ексцентричната аристократка Вита Саквил-Уест. Шестнайсетгодишният стихотворец Орландо от двора на кралица Елизабет I, който като хамелеон си сменя пола и личността и от мъж през XVI век след близо 400 години на чудновати метаморфози през 1928 година се трансформира в лейди Орландо – честна брачна половинка и майка... Ето няколко от най-знаковите цитати на Улф от разнообразни романи и есета.
Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна само на него самия; хората обаче съдят единствено по заглавието.
Големите общности от хора са невменяеми.
За първата си критика получих един фунт, 10 шилинга и шест пенса и с тези пари си купих персийски котарак. А след това у мен заприказва честолюбието: котарак – това, несъмнено, – е доста добре. Но на мен ми е малко. Искам кола. Ето по този начин започнах да пиша разказ.
Историята на мъжката опозиция против женската равноправност е надали не по-интересна от историята на самата равноправност.
Когато въпросът е мощно противоречив - и въпросът за пола е подобен - човек не може да се надява да каже истината. Той може единствено да покаже по какъв начин е стигнал до своето мнение, което поддържа. И само може да даде на своята публика опцията да дефинира своите лични изводи, до момента в който следят рестриктивните мерки и предразсъдъците на говорещия.
Който не споделя истината за себе си, не може да споделя истината и за другите.
Хуморът е първото, което се губи при превода.
Езикът е вино върху устните.
Очите на другите – нашите затвори, техните мисли – нашите кафези.
Истината е, че дамите постоянно ми харесват. Харесвам тяхната неконвенционалност. Харесва ми тяхната комплектност. Харесва ми тяхната анонимност.
Колко пъти хората са употребявали химикалка или четка, тъй като не са имали смелостта да пернат спусъка?
Животът е сън. Преди събуждането да ни убие.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ